Коучинг, "Чудно" и Централен софийски затвор. Какво ги свързва?

През 2014г. стартирахме съвместен проект между Сдружение „Чудно“ и Централен софийски затвор, в който лишени от свобода имаха възможността да се включат в групов коучинг процес. Връзката между нас и Централен Софийски затвор беше направена благодарение на „ПИК“ център. В рамките на 15 месеца три групи бяха водени от психолозите от екипа ни - Андрей Ганев и Даниел Троев, а в стартирането на програмата и нейните първи стъпки участва активно и Петър Петров.

Каква беше целта на коучинг процеса?
Целта беше в безопасна среда, чрез организиран от специалистите процес, да се изследват възможностите на лишените от свобода да се адаптират към условията в институцията, както и начините за бъдещото им интегриране в обществото. Представихме им работещ модел за постигане на устойчива промяна. Престоят в такъв тип институция би трябвало да има превъзпиталтен характер, а не да изолира човек от обществото за определен период от време. Заедно с лишените от свобода работихме, за да открием начини престоят им в институцията да бъде смислено преживяване, да използват времето пълноценно и да продължат живота си по нов път, след като присъдите им изтекат.

По време на срещите вниманието на участниците се насочваше върху техните цели и начините за постигането им. Също така се изследваха ресурсите, които лишените от свобода имат и ресурсите, които биха могли да развият. Тези ресурси би могло да са хора, личностни черти и качества, умения и знания, законови и институционални механизми, различни поведения и всичко друго, което би им помогнало в целта - да живеят живота си по смислен и полезен за тях и околните начин. Чрез специализирания коучинг разговор се откриваха необходимите качествата за включването им в институционалния контекст и в обществото.

Какво се доказа на практика?
Да, ние знаем и прилагаме неща в помощ на хората, постигането на промяна и решаването на проблемите им, но винаги е вдъхновяващо да видиш потвърждението на това знание в различни контексти. И все пак е добре да кажем, отново:
Хората са надарени със способността да се адаптират. Открихме, че независимо от условията, въпреки миналото си, те могат да се съхранят и приспособят.

Промяната е възможна. За да започне да се случва тя, е необходимо преместване на фокуса върху ресурсите и възможностите. Съсредоточаването върху добрите и силните страни има мотивиращ ефект, който провокира процеси на развитие.
Светът е такъв, какъвто го направиш. Да, думата „затвор“ звучи страшно, но ние видяхме не един или двама души, които виждаха смисъл в престоя си в там и го използваха за да променят живота си.
Винаги можеш да се стремиш да се развиваш. Независимо къде си, можеш да си поставяш цели и да работиш за тяхното изпълнение. Видяхме хора, които въпреки средата, имаха положителен поглед към света и се развиваха, използвайки наличните ресурси.
Малките стъпки водят до трайни промени. В началото на процеса на участниците им изглеждаше трудно и неясно как да започнат да действат, но в последствие се мобилизираха и започнаха да управляват промяната. Необходимо е ясно определяне на конкретните, малки действия, които трябва да се предприемат. Това важи за всеки етап от пътя към постигането на целта. Както се казва -„И най-дългото пътешествие започва с една стъпка“. След нея има и втора, и трета... и така докато не стигнем там, където в началото ни се е струвало невъзможно.